Защо живеем така?
Новини
Аватар на piamater от: piamater
на: 2015-07-06

СИЛВИЯ НИКОЛОВА: НЗОК – кацата с мед, но и с дъно

2015-07-06
Ако някой непредубеден, който не е ползвал медицинска помощ у нас, погледне разходите за здравеопазване в нашата страна, ще си направи извода, че в малка България се мисли най-вече за здравето на хората.
Всяка година средствата за този сектор нарастват значително и като дял от брутния вътрешен продукт, и като общ размер.
За тази година бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е с 252 млн. лева повече, отколкото първоначалния бюджет за 2014-а. Той възлиза на 3,075 млрд. лева. Допълнително от бюджета на здравното министерство са осигурени още 24 млн. за финансиране на ваксини и медицинското обслужване на неосигурените по различни дейности. Най-много средства през годината са предвидени за болниците - близо 1,283 млрд. лева, или 48% от общата сума. Независимо от увеличените пари и отказа на касата да плаща надлимитните дейности на лечебните заведения се очаква дефицитът й да достигне 200 млн. лв. преди края на календарната година. За да не се стигне дотам, бяха предложени няколко варианта. Единият е цените на клиничните пътеки да бъдат орязани, другият - някои от тях да бъдат преместени от болничната в доболничната помощ. Това може да доведе до спестяване на не по-малко от 15 млн. лева. И двата варианта засега са само предложения, тъй като срещат силния отпор на управителния съвет на Българския лекарски съюз, както и на представителите на синдикатите и пациентите в надзорния съвет на НЗОК.
Независимо от увеличаването на средствата в българското здравеопазван, парите свършват преди края на всяка година. В този омагьосан кръг касата се върти от 2000 г., когато бе въведен здравноосигурителният модел. Този месец се навършват петнадесет години, откакто съветският принцип „Семашко”, тоест на държавното бюджетно здравеопазване, бе заменен с германския, въведен от самия Бисмарк. Според него хората, имащи право на безплатно здравеопазване, внасят всеки месец вноска в един фонд – НЗОК. Моделът е солидарен, тъй като плащат всички, но ползват тези, които към даден момент имат нужда. След 2000 г. за пръв път хората с хронични заболявания, както и някои с обострени състояния получиха правото на безплатни или с намаление лекарства за домашно лечение, осигурени им по линия на НЗОК. До този момент право на такива медикаменти получаваха само активните борци, партийната номенклатура и народните артисти. Отпадна и закрепостяването към участъковия доктор. Хората получиха възможността да избират своя общопрактикуващ лекар и да го сменят, ако не са доволни, на шест месеца. Отпадна и закрепостяването към областната болница. Беше дадена възможност чрез комисията за лечение в чужбина здравноосигурените да се изпращат за операция или поддържаща терапия зад граница за сметка на НЗОК или на Министерството на здравеопазването в зависимост от заболяването.
Независимо от тези улеснения, немислими за времето преди 2000-а, петнадесет години по-късно българският пациент не може да каже, че получава по-добри медицински грижи, нито пък лечението е достъпно за него, особено ако живее в отдалечено селище. Причината е, че болниците, към днешна дата 380, са разпределени неравномерно в страната.
Същевременно се оказва, че средностатистическият българин, който редовно плаща здравните си вноски, не разчита само на тях, когато се разболее. По данни на Нацио­нал­ния статистически институт той отделя по 5,2% от доходите си за даване под формата на “дарение” или избор на екип в лечебното заведение. Тези две форми не са задължителни, но за 15 години практиката ги наложи като единствената възможност на човек да му бъде обърнато малко повече внимание (в никакъв случай не и глезене!), когато влезе в болница. Освен това проучване на авторитетна икономическа агенция показва, че българите най-много теглят бързи
кредити за здраве
спрямо останалите граждани в Европейския съюз.
Към тези нелицеприятни факти се добавя и този, че ние сме първи в Европа по сърдечносъдови заболявания и в първите десет страни, в които диабетът се открива и лекува късно. Затлъстяването от непълноценно хранене и липсата на профилактика пък са нещата, с които също ни сочат като отрицателен пример в европейските форуми по медицина.
Неблагополучията в здравеопазването ни са заложени още със самия старт на здравната реформа преди 15 години. Въведеният тогава механизъм за разплащане на НЗОК с болниците “клинични пътеки” се оказаха твърде неефективни по една-единствена, но твърде основателна причина. Те не са финансов алгоритъм, а такъв за оценяване на качеството. По тях се плаща само за терапия на основното заболяване, заради което пациентът е хоспитализиран. Ако обаче един приет със сърдечна криза се окаже и диабетик, за да бъде лекувана захарната му болест, клиниката или трябва да го цери за своя сметка, или да го изписва и приема фиктивно в рамките на броени часове от едно в друго отделение, за да върже края и с двете му заболявания. Такива проблеми в ЕС и всички страни с развито здравеопазване е решен с въвеждането на т.нар. диагностично свързани групи, по които се
плаща комплексно
за всяка болежка на човек, когато попадне в болница. У нас два пъти експерти разработваха тази система, но до въвеждането й така и не се стигна, тъй като според някои финансисти това изисква увеличаване на парите за здравеопазване.
Към момента, въпреки смелите реформи, предлагани от здравния министър Петър Москов, те могат да бъдат въведени. Просто за преминаване на разплащане по диагностично свързани групи е необходимо съобразяване на бюджета години напред – нещо, което към днешна дата не може да бъде осъществено. Могат обаче да бъдат направени три стъпки, които определено ще оздравят здравната ни система. Първата и основна е НЗОК да получи повече правомощия, за да заплаща на болниците не само за отчетена дейност, но и за реални резултати. Освен това необходимо е да й се даде възможност да сключва договор не с всяка болница, която пожелае, а с тези, които отговарят на поставенитеот нея реални изисквания не само за оборудване, но и за качество. Преминаването на част от дейностите в доболничната помощ, каквато възможност се дискутира пък, е една от малкото възможности за спестяване на пари в НЗОК за по-сложни и скъпоструващи терапии.
Това на практика са трите възможности, които ще дадат глътка въздух на осигурителната институция, за да не се налага да ни вписват в списъци на чакащите за хоспитализация след месеци.
Източник на информацията
Прегледи: 610

Добави коментар


За да публикувате коментар натиснете бутон със червен цвят