Защо живеем така?
Новини
Аватар на piamater от: piamater
на: 2015-07-06

Борис Чеширков: Само Втората световна война е произвела повече бежанци

2015-07-06
- Г-н Чеширков, ЕС се отказа от задължителните квоти за бежанците. Това добър вариант ли е и какво следва от тук насетне?
- Нуждата от солидарност е ясна. Всеки ден виждаме толкова човешки трагедии, истории на хора, които бягат от война и чиито човешки права са потъпкани. Затова те рискуват живота си и преминават през Средиземно море, за да се установят на безопасно място. Ние приветстваме решението на Съвета на ЕС от миналата седмица, защото все пак страните се обединиха около това да се разпределят 40 000 души от Италия и Гърция към останалите страни от ЕС, както и да се презаселят 20 000 бежанци от извън Европа. Това ще се случи с изключение на Унгария и България, което означава, че двете страни са взети под особено внимание и са с особен статут, по-различен от останалите страни.
- Какво точно означава този специален статут, за него призова и премиерът Бори-сов?
- Това означава, че в двете страни има предпоставки и предизвикателства, които не се наблюдават на други места в ЕС. Разбира се, не можем да говорим, че нивата са подобни с тези в Италия и Гърция. Досега във всяка от двете страни по море са пристигнали около 68 000 души. Ситуацията в Гърция се влошава с всеки ден, там пристигат все повече хора. Съответно условията на първоначален прием по островите от Егейско море се влошават. Няма достатъчно подслон и храна, не могат да се покриват елементарни нужди. Ако погледнем ситуацията в България, броят на пристигналите тук не е толкова голям. По данни на Държавната агенция за бежанците от началото на годината около 7400 човека са влезли нерегламентирано. Според МВР последните месеци около 200 души пристигат от Турция към България всяка седмица. Ако сравним това с потока от по 1000 души, пристигащи в Гърция, е далеч по-малко. Също така в Унгария тази година вече почти 70 000 души са потърсили убежище. Така че в България съвсем не е налице тази хуманитарна криза и извънредно положение, което се наблюдава в Гърция, Италия, до известна степен и в Сърбия и Македония. В тази връзка трябва да отбележим, че се наблюдават два дисбаланса. Първият е на страните, които първоначално приемат бежанци, най-вече пристигащи по море в негодни плавателни съдове. Вторият дисбаланс е дестинацията на пътуващите. Бягащите от война най-често преминават през други страни, за да достигнат до Германия или Швеция. Тези две страни са основните дестинации за бежанците в Европа. Наричаме ги така, защото много често се говори за мигранти, но това е по-скоро бежанска криза. В Гърция около 85% от пристигащите са от Сирия, Ирак или Афганистан. В Италия също пристигат много хора от тези страни, но също така и от Еритрея - страна, в която човешките права често са нарушавани. През последните години обаче сме свидетели на най-големия дисбаланс и той е рекордните 60 милиона разселени хора по света. 9 от 10 от тях са в развиващия се свят, не са в богатите страни и за съжаление тази тенденция продължава.
- Защо според вас обаче страните членки не се разбраха по въпроса за квотите?
- Темата с квотите разделя мнението на някои от страните, участващи в дискусията. Предложението, което беше направено от ЕК през май месец, беше важна крачка за Европа, защото до момента страните от ЕС не са се обединили в една посока. Бездействието е вредно за хората, пристигащи в ЕС и бягайки от война. Ние апелираме - освен предложението за преразпределение от Италия и Гърция и презаселването на 20 000 хора от първа страна на убежище към ЕС, да се приемат и останалите мерки в плана на ЕК, най-вече възможности за спасяване на човешки животи. Тази година най-смъртоносният месец беше април. След това се увеличиха ресурсите към „Фронтекс” и започнаха спасителни операции. Сега броят на жертвите намаля драстично и това е окуражаващо. Също така търсещите закрила трябва да бъдат настанявани при приемливи условия, защото печалните условия в някои от страните създават трудности за хората, но и нагнетяват напрежението сред населението. Това води до настроения против чужденците и ксенофобията расте. За съжаление през последните няколко месеца наблюдаваме такива настроения в няколко европейски страни. Ние призоваваме също за законови пътища към Европа, за да се намали нуждата хората да предприемат такива рискови пътувания и да излагат живота си на опасност в ръцете на каналджии. Това включва събиране на семейства, достъп до гранични пунктове, хуманитарен прием, улеснено издаване на студентски и работни визи. Това е общоевропейски проблем и страните членки трябва да обединят усилията си. Всички мерки трябва да са основани на зачитане правата на човека и да не се връщат хора, които са потърсили убежище в страна извън ЕС.
- Беше разбит канал за нелегална миграция, което отново постави въпроси за каналджийството. Това ли е най-сериозният проблем, как може да се стигне до тези хора?
- Най-сериозният проблем е, че светът воюва и за последните пет години сме свидетели на 15 жестоки конфликта. Сега са нужни по-задълбочени политически решения от международната общност. Междувременно сметката се плаща от хората, бягащи от войни. От 60 милиона разселени хора по света половината са деца. При отсъствието на законови пътища към сигурно място, бежанците са принудени да попадат в ръцете на каналджии. Понякога попадат и на трафиканти на хора, които ги експлоатират. Каналджийството е част от проблема, разбира се. Той често се свързва с друг вид организирана престъпност. Сигурно е, че когато хора бягат от война, не могат да ги спрат бариери и огради. Въпросът не е дали бежанци ще пристигат в Европа, а как да ги приемаме ние така, че да се оказва адекватна помощ, закрила, да има необходимия скрининг. Ние не сме против опазване на границите и изпълняване на отговорностите в контекста на сигурността. Но ние вярваме, че това може да се случи, като се създадат механизми на много ранен етап да се разпознават хора, които търсят убежище и да могат да намерят достъп до и закрила в България.
- А къде ще бъдат настанени хората, които бяха намерени при акцията?
- Това ще стане в зависимост от техния статут. Тези, които са подали молба за убежище, ще бъдат настанени в един от центровете на Държавната агенция за бежанците. Разбира се, тези, които не са го направили, подлежат на полицейски контрол. Тези със статут на бежанци имат правото да живеят свободно в България. Бежанците бягат от най-зловещите престъпления и тук, в страната, хората със статут имат равни на нас права и могат да живеят свободно. За четирите лица, за които се подозира, че са били включени в канал, следва да се води разследване.
- 1300 се оказва, че са свободните места в центрове. Това означава, че имаме възможност да посрещнем още хора, така ли е?
- Около 3700 души са настанени в шестте центъра на държавната агенция за бежанци. По-голямата част от тях са сирийски граждани. Това е около 70% запълнен капацитет и означава, че действително страната ни има места да приеме още хора, ако процедурата за издаване на статут продължи с този темп. Ако се запази и тенденцията при пристигащите, няма реална опасност капацитетът да бъде запълнен. Но трябва да припомним, че основното движение се извършва през втората половина на годината. 2015 година за Европа е рекордна. Ние прогнозираме, че през следващите месеци ще се увеличи броят на хората, които ще пристигнат в ЕС. Но отново това ще бъде предимно по море към Гърция и Италия, по-малко към България.
- Очакват ли се обаче повече хора да дойдат заради ситуацията в Гърция и Македония?
- През последните няколко седмици виждаме, че хора пристигат предимно в Гърция. Оттам преминават през Македония, Сърбия, за да стигнат в Унгария, страна в Шенгенското пространство. В България броят на хората не е толкова голям. По 1000 души на ден преминават през маршрута Западни Балкани.
- Но не очаквате бежанска вълна?
- Ние сме по-скоро обезпокоени от темповете на разселване по света. Миналата година през юни месец обявихме черната статистика от над 51.2 милиона разселени хора по света, до тогава само Втората световна война бе произвела повече бежанци. Година по-късно броят е 59.5 милиона, черен рекорд в нашата история. Страната ни е в периферията на тези движения, но няма как да останем незасегнати.
- На 9 и 10 юли предстои среща в Люксембург, на която ще се обсъди преразпределението на хората, търсещи закрила. Какво очаквате от тази среща?
- Да, това е продължение на дискусията от миналия месец. Ще видим как ще прогресират дебатите около приемане на дневния ред за миграция. Ние призоваваме да се приеме пълният брой от мерки и да се изпълняват от всички страни членки възможно най-скоро.

Борис Чеширков е говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците
Източник на информацията
Прегледи: 560

Добави коментар


За да публикувате коментар натиснете бутон със син цвят